на́дить
«точить лемех», с.-в.-р. (Даль), укр. на́дити «закалять». От на и *dhē- (де́ну); Преобр. I, 590.
[Сюда же болг. вна́дя, вна́ждам (Георгиев, Въпроси, стр. 12). — Т.]