анало́гий, анало́й, нало́й
«наклонный столик для чтения стоя в православной церкви», из ср.-греч. ἀναλόγι(ον); см. Фасмер, ИОРЯС 12,2, 220; Гр.-сл. эт. 31.
[Ср. еще Исаченко, ZfS, 2, 1957, стр. 504. — Т.]